IP адресът е уникален номер, много наподобяващ телефонен номер, който се използва от машини (обикновено компютри), за да се свързват едни с други, когато изпращат информация през Интернет, използвайки Интернет протокол (IP). Той позволява на машините, които предават информацията, да знаят къде да я изпращат, а на машините, които получават информацията, да знаят, че тя идва от желаното местоназначение.
Domain Name System (DNS) е система, която служи за разпознаване на имена на компютри, свързани в Интернет.
DNS представлява разпределена база от данни, с чиято помощ се осъществява преобразуването на имена на области – домейни (domain names) в IP-адреси (напр. 216.109.127.60). По този начин на потребителя на Интернет услуги не се налага помненето на определени поредици от числа.
Информацията за IP-адресите и имената на домейни се съхранява на DNS-сървърите. DNS е разпределена дървовидна система от логически обвързани сървъри. В основата на тази структура са сървърите, съхраняващи:
* домейни от първо ниво (top-level domains) — например .com, .org, .edu и т.н. и
* множество домейни на държавно ниво (country-level domains) — .bg (за България), .fi (за Финландия), .fr (за Франция) и т.н.
Следващото ниво образуват регистрираните домейни (registered domains) — about.com, abv.bg, pirin.com и т.н. Местните домейни (local domains), наричани още поддомейни (subdomains), като compnetworking.about.com, sdyn.pirin.com, сe определят и администрират от собствениците на съответните главни домейни. За разделяне на различните равнища се ползва точка (. ).
Организацията, която се занимава с регистрирането и администрацията на домейните от първо ниво, е Internet Corporation for Assigned Names and Numbers (Корпорация за запазени имена и номера в Интернет) (ICANN).
Най-разпространената сървър програма за изпълняване на DNS заявки е BIND.